Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
17. Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
118. Да ги изброявам ли, — но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19. О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20. Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21. Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22. С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23. Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24. и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
Псалом 139. Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов.
Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3. те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4. изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5. Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6. Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
7. Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
8. Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
9. Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се възгордее.
10. Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
11. Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
12. Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
13. Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
14. Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
Псалом 140. Псалом Давидов.
Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2. Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми — като вечерна жертва.
3. Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4. не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5. Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6. Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7. Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8. Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9. Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10. Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Псалом 141. Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2. излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3. Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4. Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5. Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6. Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7. Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
Псалом 142. Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2. и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, —
4. и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.